English
Една прастара еврейска притча разказва за бедно семейство с много деца, което живеело в лишения. Майката се грижела за цялото домакинство, докато бащата ходел на работа, зада осигури поне минималното за издръжката на своето семейство. Тя чистела, готвела, перяла, възпитавала децата, но била преуморена и затова често се изнервяла. От изтощение се случвало да вика по децата и да ги наказва, като понякога горчиво оплаквала себе си и нерадостната си съдба.
Един ден, напълно загубила всякаква надежда, тя отишла при равина и му поискала съвет. Имала нужда да ѝ каже какво да направи, за да бъде по-добра майка, да не се кара на децата си и да се справя с всичките си задължения.
Равинът помислил известно време, накрая ѝ казал няколко думи и я отпратил да си върви вкъщи.
След това посещение при него, жената станала тиха, замислена и изведнъж спряла да вика по всички и да се оплаква от всичко. Сякаш не била на себе си. Постепенно доходите им не се увеличили, а тя започнала да се усмихва често, въпреки че децата продължавали да правят бели.
Веднъж седмично обаче тя ходела до пазара в близкия град, а след като се върнела се заключвала в стаята си и оставала сама известно време.
Децата изгаряли от любопитство какво ли прави майка им, но не им било разрешено да питат. Един ден не издържали и нарушили забраната. Промъкнали се тайно до заключената врата и погледнали през ключалката. И останали изумени!
Майка им седяла до прозореца, пиела чай и похапвала бисквити.
Щом я видели, децата не сдържали изненадата си и с викове започнали да тропат по вратата:
– Мамо, какво правиш? Защо пиеш чай и ядеш бисквити без нас!?
– Тихо, деца! – отвърнала тя – Помагам на майка ви да бъде щастлива!
Ето как равинът научил тази майка, че преди да се опитва да направи всички около себе си щастливи и да им угажда непрекъснато, първо трябва да се погрижи за самата себе си.