Притча за тримата старци

Един ден една жена се прибирала след тежък работен ден на полето и видяла пред вратата на дома си трима старци, седнали на пейката пред двора. Тя забелязала, че са доста уморени и им рекла:

– Мили хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете да ви нагостя и да си отпочинете?

Тогава единият от старците казал:

– Добре. Но не можем да влезем и тримата едновременно. Само един от нас може да ви гостува.

Тя се учудила и попитала защо, а той отвърнал:

– Аз съм Богатството, той е Щастието, а той е Любовта – ти ще кажеш, кой да влезе.

Тогава жената влязла у дома и попитала децата си кого да поканят. Най-големият син казал:

– Нека поканим Богатството, дошъл е пред вратата ни и не можем да пропуснем този шанс!

– Да поканим Щастието – рекъл малкият син – имаме наистина голяма нужда от него!

А най-малкото дете – дъщерята отвърнала:

– Мамо, нека поканим Любовта!

Майката не могла да откаже на малката си дъщеря и затова излязла и поканила Любовта.

Тогава тримата старци станали от пейката и тръгнали да влизат заедно. Жената още по-учудено попитала:

– Но нали само единият от вас можеше да влезе?

Тогава Любовта отговорила:

– Добра жено, там където има Любов, има и Щастие, и Богатство.