София, бул. Стамболийски 130-132
088 920 8966; 02 822 1847
kristanita@abv.bg

Предизвикателствата пред възрастните хора и промените в социалния живот

В услуга за Вашия дом

Предизвикателствата пред възрастните хора и промените в социалния живот
Предизвикателствата пред възрастните хора

Всички ние имаме възрастни роднини и познати. Знаем колко е различна реакцията спрямо предизвикателствата на напредващата възраст. Някои хора са твърде енергични и не ги свърта на едно място. Други се наслаждават на заслужената си почивка след пенсионирането. Едни се отдават на приятни дейности, втори се затварят в себе си. Трети са притеснени относно бъдещето си. Някои се радват на внуци, други гледат сериали и броят болежките си…

Всичко това е строго индивидуално и зависи от характер, ежедневие и житейски контекст.

Има, обаче, някои общи неща, които се случват плавно с напредване на възрастта. Ние не можем да дадем съвети и препоръки, защото всичко е субективно. Но можем да набележим често срещани фактори и ситуации, както и да набележим възможните начини за оползотворяването им:

  • Много време. От една страна времето след пенсионирането е възможност за въвеждане на едно спокойно темпо в живота с повече почивка, разходки и любими дейности. От друга страна то може да е свързано с несигурност и колебание спрямо многото възможности. Въпрос на характер е как ще бъде оползотворено, но във всички случаи е от значение подкрепата на близките, децата и внуците. Добре е човек да не се отпуска, независимо на кой етап от живота си се намира. Хубаво е да се разнообразява чрез общуване, четене, посещаване на културни мероприятия и разговори с различни по интереси и възраст хора.
  • Промяна в социалния живот. С приключването на трудовата заетост стартира един напълно непознат начин на живот. Дейните хора, които са свикнали да се справят с различни задачи и предизвикателства, са по-склонни да си намерят нови или да се отдадат на хобита, за които преди не е оставало време. По-спокойните характери се радват на възможността за почивка и небрежни срещи с приятели и познати. Всяка промяна е възможност за ново начало, а адаптацията е полезна за укрепване на психиката.
  • Все повече болежки. Те се развиват плавно с времето – понякога минават години, в които можем да сме активни преди да настъпи старостта с всичките си особености. Влошаването на здравословното състояние звучи плашещо, особено когато се налага да се откажем от нещо любимо поради физическата невъзможност да го изпълним. Тук решенията са различни и индивидуални – помощ от децата; наемане на личен асистент или домашна помощница; постъпване в хоспис, където има и други хора на същата възраст и с подобни интереси.
  • Парите. Те рязко намаляват след пенсионирането, дори когато сме били предвидливи и сме си осигурили спестявания или допълнителни приходи. Има множество безплатни занимания, но е факт, че липсата на пари е ограничаваща дори за желанието за действие. Не винаги и не всеки може просто да се стегне и да промени интересите си спрямо финансовите възможности. Много от нас се чувстват непълноценни, когато се налага да зависят от помощта на друг, било то и собствените му роднини. Повечето възрастни хора са способни да се издържат сами, проблемът настъпва обикновено при влошено здраве, изискващо скъпи лекарства. Важно е да се поддържа връзката между поколенията в семейството, за да не се почустват непълноценни хората, които имат нужда от грижи след години активен живот.
  • Културните мероприятия. Те са идеална възможност човек да поддържа формата си, да се среща с хора с подобни интереси, да „раздвижва“ мозъка си с нови неща, да научи нещо полезно, да се вдъхновява. Културните мероприятия са дейности, които повишават качеството на живот и пречат на социалната изолация. Или най-простичко казано – да живее по-пълноценно.
  • Домашният уют. Домът е нашата крепост – мястото, в което сме самите себе, където се отпускаме, сваляме маските и правим какво и както решим. С възрастта уюта вкъщи става все по-търсен. Той дава сигурност. Познатото носи спокойствие. Вкъщи порядките се определят от нас, а самостоятелността дава увереност и усещане за самостоятелност.

Как да помогнем на своите възрастни близки да посрещнат предизвикателствата на възрастта?

На пръв поглед нещата изглеждат простички – като сме до тях. Човек има нужда от една добра дума, за да се съхрани като личност. Възрастните не правят изключение. Те имат какво да кажат и искат да бъдат чути. И не коства чак толкова много просто да бъдем до тях, да им обърнем внимание и да ги чуем.

Когато ни „дойде до главата“, започва да става трудно. Свързано е с пари, с време, с енергия – все ограничени ресурси. Понякога цялото семейство е ангажирано с грижата за възрастния човек. За много хора това не е непосилен товар, защото обичат близките си и прекарват времето си с тях с удоволствие. Проблем има понякога, когато станат като малките деца – имат повишена нужда от грижа и персонално отношение, проявяват капризи и нетърпение. Ако работим много или успоредно с това се грижим за семейството си, става много много трудно жонглирането между задачите, без това да коства и нашето здраве.

Тук се явяват личните асистенти с една от най-важните си роли – да осигурят компания, да внесат разнообразие, да спомогнат за поддържането на социалните контакти, и поемайки битовизмите – да осигурят повече време за приятни неща и повече време за семейството – защото никакви социални контакти и разнообразие в ежедневието не може да замени пълноценното общуване с близките и внуците.


* С това допринасяме ние, от „Кристанита“ – с време и грижа за Вас и Вашите близки. Вярваме, че емоционалната страна на грижата за възрастните хора е не по-малко важна от ежедневните и битовите грижи. Разполагаме с професионални рехабилитатори и обучени лични асистенти и болногледачи, които работят със сърце. Осигуряваме и консултации с психолог за хора, които изпитват емоционални и житейски трудности. Вярваме, че личният асистент е сред най-добрите възможности за възрастните хора, защото грижата е персонална, а отношението – напълно лично. Наборът от услуги, които можем да извършим е огромен, но извършваме единствено онова, от което има нужда конкретния човек. И то по начина, по който сме уговорили двустранно.


В заключение, възрастните хора (стига да са здрави) са пълноценни личности с променени приоритети. Техните бит, социален и културен живот се променят постепенно, а фокусът все повече се измества към самите тях, за сметка на отпадащите ангажименти, работни и семейни задачи.

Споделете: